В 79,4% от случаите изкуственият интелект правилно идентифицира най-подходящите кандидати за обявените позиции, според скорошно проучване, проведено от DigAÍ в партньорство с бразилски изследовател от MIT.
Проучването анализира интервюта, проведени чрез WhatsApp, и сравнява оценките, дадени от изкуствения интелект, с окончателните решения на мениджърите. Резултатът е, че в 8 от 10 случая той класифицира като „над средното ниво“ именно онези кандидати, които по-късно ще бъдат одобрени в процеса на подбор.
Тази прецизност отразява способността на изкуствения интелект да оценява поведенчески сигнали, които често остават незабелязани от човешките рекрутери. Според Кристиан Педроса, основател и главен изпълнителен директор на DigAÍ, целта на технологията не е да „хване“ кандидата, а по-скоро да преведе реакции, които, когато се анализират заедно, предлагат по-пълна и точна представа за професионалиста.
„Този тип анализ помага на HR екипите да идентифицират професионалисти с по-голяма адаптивност, последователност и предразположеност към сътрудничество – ключови качества, макар и трудни за улавяне в конвенционалните процеси“, казва той.
Как работи набирането на персонал, задвижвано от изкуствен интелект?
Методологията комбинира компютърна емоционална интелигентност, езиков анализ и статистически модели, които идентифицират поведенчески модели. В аудиото, например, се наблюдават почти незабележими гласови сигнали, които след това се сравняват с обучени бази данни, за да се разпознаят характеристики, свързани с професионалното представяне.
На практика, този набор от анализи позволява на DigAÍ да оцени културното съответствие, яснотата и съгласуваността на отговорите, дори в ситуации, в които има контраст между казаното съдържание и начина, по който е казано. Прекалено репетираните отговори, скованият тон и изкуствената поза, които винаги са били забелязвани от опитните рекрутери, сега стават още по-очевидни за системите с изкуствен интелект.
От друга страна, в компаниите технологиите представляват шанс за намаляване на предубежденията, подобряване на вземането на решения и по-точно разбиране на кандидатите, надхвърляйки така нареченото „интуиция“ по време на интервюто.
„Технологията разширява това, което можем да видим. Когато съпоставим казаното с поведенчески модели, можем да разберем качеството на разсъжденията, отвъд отговора, и как кандидатът подкрепя твърденията си. Това е еволюция, която носи прозрачност и по-справедливи решения“, заключава Педроса.
