На финансовия пазар често се повтаря една максима, без да се задават много въпроси: от всеки 10 стартиращи компании, в които е инвестирано, в дългосрочен план до 9 в крайна сметка фалират. Тази статистика, често цитирана като естествена в рамките на логиката на риска и възвръщаемостта, се третира като част от играта от инвеститорите, които залагат на потенциала на една-единствена компания да компенсира загубите на останалите.
За предприемача, чийто стартъп се проваля обаче, реалността е съвсем различна. „Зад всяко число стои човек, който е инвестирал време, пари и енергия. Когато се случи фалит, въздействието е не само финансово, но и емоционално и професионално. Не можем да приемем, че това се възприема като нормално“, казва Алън Оливейра, експерт по иновации и предприемачество.
Оливейра предупреждава, че нормализирането на провала в екосистемата може да бъде пагубно за развитието на талантите. „За професионалистите е разочароващо да видят как мечтите им се рушат без подкрепа. Тази среда, в която „всичко е позволено“, обезкуражава новите идеи и може да отблъсне потенциалните предприемачи“, добавя той.
Според него дискусията трябва да се развие: вместо да се разглежда фалитът просто като статистически факт, е необходимо да се засилят политиките за подкрепа, предприемаческото образование и мрежите за подкрепа, които наистина помагат на основателите да се възстановят и да предприемат по-устойчиви начинания.
Подпомагане на екосистемата
Действайки като ментор и преподавател, Алън работи именно за това предприемачите да не бъдат погълнати от тази логика. Работата му е структурирана около три фронта.
Стратегическо менторство: подпомага основателите при проектирането на процеси на продажби и растеж, осигурявайки търговска предвидимост и намалявайки риска от провал поради липса на структура.
Предприемаческо образование: предлага обучение, което съчетава концепции от невронауката, приложени към продажбите, комуникацията и брандирането, подготвяйки лидерите да издържат на пазарния натиск.
Мрежа за подкрепа: свързва предприемачите с контакти, инвеститори и стратегически партньори, превръщайки кризите в повратни точки, вместо в крайни точки.
„Провалите на стартиращите компании не могат да бъдат просто статистика. Моята роля е именно да помагам на тези основатели, които са на предела на възможностите си, като им предлагам бизнес стратегия, работа в мрежа и обучение. Много от тях се провалят не защото идеята е била лоша, а защото им е липсвал процес, предвидимост или подкрепа. Ако можем да структурираме това, ще дадем на екосистемата по-малко ненужни провали и повече хора, способни да се възстановят и да творят отново“, заключава Оливейра.
