Пандемията несъмнено беше повратна точка в информационната екосистема на региона. Но не беше единствената. Пет години след началото на тази рязка трансформация, изкуственият интелект се очертава като основен катализатор за нова фаза в комуникацията. В сценарий, в който редакциите са се свили, платформите са се умножили, а потребителите на съдържание се държат като информирани и взискателни куратори, изкуственият интелект променя правилата на играта.
Комуникацията в Латинска Америка претърпява дълбок процес на предефиниране. Марките вече не се ограничават до излъчване на съобщения; те сега се конкурират за внимание в реално време. Аудиторията, чийто основен източник на информация са социалните медии, изисква яснота, релевантност и подходящи формати. Според проучването „ От информация към ангажираност “, проведено от Intersect Intelligence, 40,5% от потребителите в региона получават информация предимно от социалните медии, а над 70% следват традиционни медийни издания в платформи като Instagram, TikTok и Facebook.
В нова реалност, претоварена със стимули, комуникационните стратегии изискват хирургическа прецизност. Самото наличие на данни вече не е достатъчно: трябва да знаете как да ги интерпретирате, да ги трансформирате в действие и да го правите с осъзнаване на контекста. Именно тук изкуственият интелект демонстрира най-големия си потенциал. Инструментите за анализ на настроенията, наблюдението на тенденциите и автоматизираното четене на дигиталното поведение ни позволяват да идентифицираме модели, да предвиждаме сценарии и да вземаме решения по-бързо. Но, както посочва LatAm Intersect PR, регионална агенция, специализирана в репутацията и стратегическата комуникация, човешката преценка остава незаменима.
„Можем да знаем кои теми са актуални или намаляващи, кой тон на гласа генерира отхвърляне или интерес или кой формат има най-голям обхват във всяка мрежа. Но тези данни изискват интерпретация. Данните ви показват какво се е случило; критериите ви показват какво да правите с тях“, казва Клаудия Даре, съосновател на агенцията. Тя добавя: „Намираме се в разгара на революция, която наричам Комуникация 4.0. Фаза, в която изкуственият интелект подобрява работата ни, но не я замества. Той ни позволява да бъдем по-стратегически настроени, по-креативни и да работим с данни много по-интелигентно. Но истинското въздействие се случва само когато има хора, способни да трансформират тази интелигентност в смислени решения.“
Репутацията вече не се защитава: тя се изгражда в реално време. Марките, които разбират това, не избягват трудните моменти – те се изправят пред тях с прозрачност. При скорошно мащабно изтичане на данни в Бразилия, технологична компания се превърна в ключов източник за пресата, като ясно обясни обхвата на инцидента. Докато конкурентите ѝ избраха да мълчат, тази организация спечели позиции, легитимност и доверие.
Връзката с пресата също се промени. Ускорената дигитализация направи редакциите по-малки, журналистите по-претоварени, а каналите по-разнообразни. Съдържанието, което генерира стойност днес, е това, което разбира тази нова екосистема: то е кратко, обективно, полезно и адаптирано. Предизвикателството не е просто да се информира, а да се свързва.
Пет години след началото на пандемията, с изкуствения интелект, който катализира нова ера, регионът е изправен пред една проста, но важна истина: комуникацията не е просто заемане на пространство; тя е генериране на смисъл. И в тази нова ера, който може да прави това с интелект – както изкуствен, така и човешки – ще има реално предимство.
