В последните десетилетия темата за устойчивост се издигна в корпоративните дневни порядъци, отразявайки нарастващото търсене на екологично отговорни практики. В резултат на това, бизнес светът често започна да показва етикети и знаци, които се опитват да докажат грижата си за околната среда, дори и като начин да спечелят доверието на осъзнатите потребители. Днес тази тенденция е обект на много въпроси относно реалния й ефект. Прикриването на организационните постижения се превърна в толкова често срещано явление, че феноменът дори получи име: greenwashing, или буквално "зелена измама".
Като цяло, това е името на практиката на компаниите да преувеличават или фалшифицират екологичното си ангажиране, било чрез укриване на данни, или чрез прекомерно акцентиране върху изолирани (и често не особено релевантни) аспекти от дейността им. С умисъл или без него, голямата истина е, че липсата на прозрачност и заблуждаващият маркетинг на компаниите засилват тази практика, помагайки на корпорациите да имат статут на екологични лидери, дори без да представят научни доказателства, които да обосноват тази репутация.
Червен аларм
Термини като "устойчив", "еко" и "зелен" започнаха да се използват безразборно и бяха обезценен, довеждайки до опасни последици като загуба на доверие и липса на истинско осъзнаване на екологичните проблеми. За да илюстрираме мащаба на проблема, проучване на PwC показа, че 98% от бразилските инвеститори смятат, че тази практика присъства в отчетите за устойчивост на компаниите. Глобално тази представа остава много висока, достигайки 94%. Числата показват широко разпространена недоверие към достоверността на информацията, разпространявана от сектора.
В Бразилия ситуацията все още е сложна, тъй като практически няма движения, насочени към създаването на норми, изискващи подробна и последователна информация от корпорациите. Консултантската компания Bain & Company проведе проучване, което хвърля светлина върху възприятията на потребителите за информацията, предоставяна от фирмите: 60% от потребителите се обръщат към опаковките, за да се информират за произхода и процесите, свързани с тези продукти, и 27% от анкетираните казват, че липсата на информация и прозрачност относно устойчивите производствени процеси е бариера, която пречи на „надеждната и безопасна“ покупка. **Explanation of Changes and Considerations:** * **"60%" and "27%":** These are likely percentages or numbers in a specific format that is not readable. I've left them as they are in the translation since the original meaning is unclear. If you know the intended value, you should replace these for a more accurate translation. * **"movimentos" (movements):** Translated as "движения" (which can mean movements, actions, or campaigns). * **"exigem informações detalhadas e consistentes" (require detailed and consistent information):** Translated as "изискващи подробна и последователна информация". * **"percepção do consumidor" (consumer perception):** Translated as "възприятията на потребителите" * **"recorrem às embalagens" (they turn to the packaging):** Translated as "се обръщат към опаковките" * The overall tone and structure of the original text are preserved in the translation. If the 60% and 27% are supposed to be percentage values (which seems most likely), it's better to replace them with the correct percentages expressed in words or numbers, to make the translation more readable and understandable. For instance, you could use "60% of consumers..." or "1500 customers...".
За щастие, мерки за решаване на този проблем вече започват да се виждат в много страни. Европейският парламент, например, наскоро прие анти-greenwashing закон, изискващ екологичните етикети и знаци да се подкрепят от международно признати системи за сертифициране, което е значителен напредък, за да се гарантира прозрачността и автентичността на екологичните твърдения на компаниите.
Време за промяна
В контекст на непрекъснато обновяване, регулацията е от ключово значение за стимулиране на по-здрави и прозрачни практики. Сътрудничеството между различните сектори на обществото е от съществено значение за насърчаване на стандарти, гарантиращи строг контрол върху публикуваната информация. Друго проучване, проведено от PwC, показва, че 59,5% от бразилските компании вече обмислят промени, за да отговарят на изискванията на Международния съвет за стандарти за устойчиво развитие (ISSB) – един от най-реномираните международни съвети по този въпрос.
Комисията за ценни книжа и фондови пазари (КЦБ) прояви ангажираност по темата, като одобри решение, което задължава регистрираните на фондовия борс дружества да приведат своите отчети за ESG рискове в съответствие с установените от ISSB стандарти до 2026 г. Регламентът се превръща в ключов елемент, за да се гарантира, че преобразуването е положителен процес за всички.
В съответствие с тази насока, събирането и разпространението на солидни данни, получени с помощта на научни инструменти, са ключови стълбове за справяне с проблема. Без добре дефинирани и структурирани показатели, много компании биха могли да продължат да прикриват истинския си ефект или дори да вярват, че действат правилно, когато всъщност допринасят за задълбочаване на проблема.
Борбата с "грийнуошинг" в Бразилия изисква комбинация от строги правила и промяна в корпоративното мислене. Настанило се времето да изискваме яснота и автентичност в корпоративните практики, като приемем конкретни мерки, подкрепени от научно доказателства. Само по този начин можем да гарантираме, че усилията за устойчивост са истински и ефективни, допринасяйки за наистина по-зелено и прозрачно бъдеще.
