Финансовият сектор е в повратна точка! Натискът за иновации, предоставяне на по-бързи и по-персонализирани клиентски изживявания и гарантиране на ефективност никога не е бил по-висок. В този сценарий, за компаниите, които все още поддържат част от операциите си с помощта на стари технологии, миграцията към облака се очертава като един от основните фактори за интеграция на данни, мащабируемост на операциите и е от решаващо значение за приемането на изкуствен интелект (ИИ). Този процес обаче носи значителни предизвикателства и остава една от скритите болезнени точки за институциите, които не са родени дигитални.
Като дава възможност на компаниите да мащабират операциите си и да интегрират големи обеми от данни, облакът се превръща в основата, върху която могат да се изградят решения с изкуствен интелект. Например, за отпускането на кредити, анализът на поведението на клиентите се е превърнал в ключов инструмент, осъществен благодарение на достъпа до огромни количества данни в реално време. Изкуственият интелект позволява идентифициране на модели, прогнозиране на рискове и вземане на по-решителни решения. Но за да се случи това, е от съществено значение данните да са достъпни и организирани в гъвкава и мащабируема инфраструктура – характеристики, които облакът предлага по начин, който се адаптира към всяка фаза на процеса, като например обучение на модели и работа.
Мигрирането на остарели системи към облака обаче представлява редица препятствия. Много финансови институции, особено тези с по-традиционна инфраструктура, все още работят на локални системи, разработени преди десетилетия. Въпреки че тези системи бяха надеждни за първоначалните си функции, те не бяха проектирани да се справят с гъвкавостта и свързаността, изисквани от съвременните платформи.
Преструктурирането към облачна среда включва не само технологични корекции, но и дълбока трансформация на бизнес процесите, гарантираща сигурна миграция на данните и непрекъснатост на ежедневните операции.
Освен това, подготовката на данни за използване в решения с изкуствен интелект изисква повече от просто прехвърлянето им в облака. Остарелите системи често съхраняват информацията по фрагментиран или труднодостъпен начин, което прави невъзможно предоставянето ѝ за интелигентен анализ. Трансформирането на данни от сурови в структурирани изисква серия от стъпки за почистване, нормализиране и стандартизация – и всеки неуспех в този процес може да компрометира ефективността на алгоритмите с изкуствен интелект.
Конкурентната сила на новите дигитални институции
За компаниите, родени в дигиталната и облачна среда, сценарият е съвсем различен. Финансовите стартиращи компании и финтех компаниите често избягват предизвикателствата, пред които са изправени традиционните банки, като се възползват от модерната инфраструктура от самото начало. Тези компании се фокусират върху използването на тази инфраструктура и модели с изкуствен интелект в основната си стратегия, като част от основния си бизнес и стойността, която те предоставят – което често може да бъде свързано с ценности като гъвкавост и икономии на разходи. Освен това, конкурентоспособността на тези институции се превръща в по-голям капацитет за предлагане на персонализирани и иновативни услуги, като например прогнозен анализ за отпускане на кредити, с ефективност, която е предизвикателство за основните играчи на пазара. Традиционните
институции, от друга страна, притежават много по-големи количества данни, които не винаги са достъпни, но които имат потенциал да подкрепят по-стабилни анализи.
Въпреки че пълната миграция към облак може да изглежда като монументална задача за големите институции, съществуват стратегии, които могат да улеснят този процес по по-постепенен и контролиран начин. Поетапните подходи, като например модулната модернизация на наследени системи, позволяват на компаниите да правят актуализации на малки стъпки, намалявайки риска от критични повреди и прекъсвания на услугите. С всяка актуализация компаниите могат да тестват и коригират интеграцията с нови технологии, осигурявайки по-плавен и по-ефективен преход.
Тези дребномащабни подходи се състоят в избора на критични бизнес процеси, които потенциално могат да се възползват от решения, базирани на изкуствен интелект, преоформянето им и поддържането им паралелно с традиционните процеси, така че и двете да се предизвикват взаимно и да генерират доказателства за жизнеспособността и въздействието на новите решения.
Този метод, освен че е по-финансово изгоден, позволява на компаниите да поддържат непрекъснатост на услугите и да защитават целостта на данните. По-важното е, че създава солидна основа, така че в бъдеще компанията да може да се възползва максимално от облака и изкуствения интелект, без натиска от радикална и незабавна трансформация. Внедряването на изкуствен интелект не е свързано с революция наведнъж.
Независимо дали става дума за традиционни компании, които се модернизират, или за дигитални стартиращи компании, миграцията към облака е престанала да бъде тенденция и се е превърнала в практическо изискване. Конкурентоспособността във финансовия сектор, водена от изкуствения интелект, зависи пряко от способността за интегриране и управление на данни в голям мащаб, ефективно и сигурно. Пренебрегването на тази промяна може да ограничи иновационния потенциал и да ограничи растежа във все по-дигитализирана и конкурентна среда.
