Изкуственият интелект (ИИ) навлиза все по-често в ежедневието ни – от алгоритми, които препоръчват филми и музика, до медицински диагностични системи и автономни автомобили. Неговият напредък е бърз и впечатляващ, повдигайки въпроси за бъдещето на технологията и нейното въздействие върху обществото. Според доклад на Gartner от 2024 г. се прогнозира, че до 2027 г. 70% от бизнес взаимодействията ще включват някакъв вид ИИ, но тези с най-голямо решаващо въздействие все още ще зависят от автентични човешки връзки. Следователно централният въпрос е провокативен: в бъдеще какво наистина ще промени нещата – машините, които изчисляват, или хората, които чувстват?
С всеки напредък в областта на изкуствения интелект сме принудени да се вгледаме навътре. В края на краищата, какво всъщност означава да си човек? Отговорът се крие в емоциите, устойчивостта и способността да се водиш целенасочено. Днес емоционалната интелигентност е не само желателна, но и от съществено значение за навигирането в свят, който се променя с експоненциална скорост. Проучване на TalentSmart (2023) разкрива, че 90% от високопроизводителните професионалисти притежават високи нива на емоционална интелигентност, докато само 20% от нископроизводителните хора демонстрират това умение. Искате ли практически пример? Помислете за лидера, който дава приоритет на връзката с екипа си – той слуша, адаптира се и действа с емпатия. Този лидер не само вдъхновява – той изгражда култура, която никоя машина не може да възпроизведе.
Бързото развитие на изкуствения интелект обаче поражда и опасения. Едно от тях е въздействието върху пазара на труда, с възможността машините все повече да заместват работниците в различни професии. Световният икономически форум, в доклад от 2023 г., прогнозира, че 85 милиона работни места могат да бъдат заменени от автоматизация до 2025 г., но същевременно ще бъдат създадени 97 милиона нови работни места, особено в области, които изискват човешки умения, като критично мислене, креативност и емоционална интелигентност. Предвид това е необходимо да се отбележи: зависимостта от изкуствения интелект е опасна. Например, когато лидерите основават решенията си единствено на данни, те губят нещо съществено: визия, защото изкуственият интелект може да каже „как“, но никога „защо“; алгоритмите идентифицират модели, но не са в състояние да се справят с неяснотата – теренът, където възникват най-големите възможности. И още едно предупреждение: организациите, които дехуманизират операциите си в името на ефективността, копаят собствения си гроб; клиентите може да се възхищават на технологиите, но се доверяват на хората, а екипите уважават процесите, но следват лидерите.
Сега един неизбежен въпрос: как се подготвяте да ръководите в този постоянно променящ се свят? Актуализирането на технологичните ви умения вече не е избор, а задължение. Но бъдете предупредени: това е само началото. Повече от всякога е изключително важно да отидем отвъд машините и да инвестираме в това, което ни прави уникални – способността ни да разбираме, да се адаптираме и да вдъхновяваме. Сега е моментът да развием нещо по-дълбоко: харизма във всичките ѝ измерения, емоционалната интелигентност, която свързва, социалната интелигентност, която изгражда истински взаимоотношения, контекстуалната интелигентност, която ни позволява да се ориентираме в сложни сценарии – това са истинските отличителни белези на един лидер, който иска не само да оцелее, но и да процъфтява в свят, движен от промяна. Защото в крайна сметка технологиите могат да симулират почти всичко, освен това, което ни прави хора.
В света, който изграждаме, приоритетът на всеки трябва да е ясен: развиване на емоционална интелигентност. И ето го ключовият момент: емоционалната интелигентност не е дар, запазен за малцина късметлии; тя може да се научи, подобри и трансформира във вашето най-голямо конкурентно предимство. Всичко започва с решение: да се усъвършенстваме. Култивирането на това умение не е лукс; то е необходимост. Това е, което отличава лидерите, които вдъхновяват и трансформират, от онези, които ще бъдат забравени, защото в сценарий, в който машините правят повече, но чувстват по-малко, тези, които владеят изкуството на емоционалното свързване, винаги ще бъдат незаменими.
В крайна сметка, бъдещето не принадлежи единствено на изкуствения интелект, нито на емоционалната интелигентност. То принадлежи на тези, които знаят как да интегрират тези две сили. Лидерите, които владеят технологиите, но запазват човешкия подход, ще бъдат истинските протагонисти на тази нова ера.
От Ерик Мачадо, главен изпълнителен директор на Revna
