В продължение на десетилетия, решението между изграждането на софтуер от нулата и придобиването на готово решение е ръководело технологичните стратегии в компании от различни сектори. Уравнението изглеждаше просто: закупуването ускорява внедряването и намалява разходите, изграждането предлага персонализиране и контрол. Но появата на генеративния изкуствен интелект, и особено на разработката с помощта на изкуствен интелект (AIAD), промени всички променливи в това уравнение. Вече не става въпрос за избор между два класически подхода и може би традиционната дилема вече не съществува.
С генеративния изкуствен интелект, оптимизиращ ключови етапи от цикъла на разработка, като писане на код, автоматизирано тестване, откриване на грешки и дори архитектурни предложения, изграждането на персонализиран софтуер вече не е усилие, достъпно единствено за големи корпорации със солидни бюджети. Предварително обучените модели, специализираните библиотеки и платформите с нисък или никакъв код, задвижвани от изкуствен интелект, драстично намалиха разходите и времето за разработка.
Вместо за месеци, много решения сега се доставят за седмици, а вместо големи вътрешни екипи, стройни, високоспециализирани екипи са в състояние да предоставят персонализирани и мащабируеми приложения с впечатляваща ефективност. GitHub Copilot, стартиран през 2021 г., е практичен пример за генеративен изкуствен интелект, който помага на разработчиците, като предлага код и автоматично попълва фрагменти. Проучване на GitHub показва, че разработчиците, използващи Copilot, са изпълнявали задачи средно с 55% по-бързо, докато тези, които не са използвали GitHub Copilot, са им отнемали средно 1 час и 11 минути, за да изпълнят задачата, а тези, които не са го използвали, са им отнемали средно 2 часа и 41 минути.
Предвид тази реалност, старият аргумент, че закупуването на готов софтуер е синоним на спестяване на пари, губи своята сила. Генеричните решения, макар и изкушаващи, често не успяват да се адаптират към спецификите на вътрешните процеси, не се мащабират със същата гъвкавост и създават ограничаваща зависимост. В краткосрочен план те може да изглеждат достатъчни, но в средносрочен и дългосрочен план се превръщат в пречка за иновациите.
Нещо повече, самата идея, че конкурентното предимство се крие в самия код, започва да се разпада. В сценарий, в който пренаписването на цяло приложение е станало евтино и осъществимо, идеята за „защита на кода“ като стратегически актив има все по-малко смисъл. Истинската стойност се крие в архитектурата на решението, плавността на интеграцията с бизнес системите, управлението на данните и най-вече способността за бързо адаптиране на софтуера към промените на пазара или компанията.
Използването на изкуствен интелект (ИИ) и автоматизация намалява времето за разработка с до 50%, както е посочено от 75% от интервюираните ръководители в доклад, проведен от OutSystems и KPMG. Но ако „изграждането“ е новото нормално, възниква втора дилема: изграждане вътрешно или със специализирани външни партньори? Тук прагматизмът преобладава. Създаването на вътрешен технологичен екип изисква непрекъснати инвестиции, управление на таланти, инфраструктура и най-вече време, най-оскъдният актив в надпреварата за иновации. За компании, чийто основен бизнес не е софтуер , този избор може да бъде контрапродуктивен.
От друга страна, стратегическите партньорства с компании за разработка предлагат предимства като незабавен достъп до напреднали технически знания, ускорена доставка, гъвкавост при наемане и намалени оперативни разходи. Опитните аутсорсинг екипи действат като продължение на компанията, фокусирани върху резултатите, и често идват с готови мащабируеми архитектурни модели, интегрирани CI/CD тръбопроводи и тествани рамки – всичко, което би било скъпо и отнема много време за изграждане от нулата. Струва си да се спомене и трети елемент в това уравнение: мрежовият ефект на натрупания опит.
Докато вътрешните екипи са изправени пред непрекъсната крива на обучение, външните специалисти, работещи по множество проекти, натрупват технически и бизнес опит с много по-бързи темпове. Този колективен интелект, приложен целенасочено, често генерира по-ефективни и иновативни решения. Следователно решението вече не е между покупка или изграждане, а между придържане към твърди решения или изграждане на нещо, което наистина отговаря на нуждите на бизнеса. Персонализацията, някога лукс, се превърна в очакване, мащабируемостта - в изискване, а изкуственият интелект - в революционен фактор.
В крайна сметка, истинското конкурентно предимство не се крие в готовия софтуер или в персонализираните редове код, а в стратегическата гъвкавост, с която компаниите интегрират технологични решения в своя растеж. Ерата на AIAD ни кани да изоставим бинарните дилеми и да мислим за софтуера като за непрекъснат, жив и стратегически процес. И за да се постигне това, не е достатъчно просто да се изгражда; необходимо е да се гради интелигентно, с правилните партньори и визия за бъдещето.
