Днес, 9 септември, отбелязваме Деня на бъговете, дата, която отбелязва първия документиран компютърен бъг, възникнал през 1947 г. Този ден не само отбелязва историята на бъговете, но и предлага възможност да се замислим върху технологичния напредък и текущите предизвикателства при смекчаване на недостатъците и уязвимостите, особено в един все по-дигитален и взаимосвързан свят.
Неотдавнашен пример, който подчертава актуалността на тази тема, беше глобалното киберзатъмнение през юли тази година. Сривът беше причинен от грешка в софтуерна актуализация на голяма компания за киберсигурност, което доведе до ефект на домино, който засегна летища, банки, правителствени уебсайтове и друга критична инфраструктура по целия свят.
Грешките в системите за киберсигурност могат да имат катастрофални последици, пряко засягайки основни услуги и световната икономика. Следователно, киберсигурността е централна тема в дискусиите за технологиите, особено когато недостатъците в инструментите за цифрова защита могат да отворят врати за злонамерени атаки.
Едемилсон Коджи Мотода, президент на Института GEOC, който е начело на киберсигурността от 16 години, подчертава значението на проактивната позиция на компаниите за предотвратяване на кибератаки. „Насочването на служителите по въпросите на сигурността и насърчаването на постоянно обучение, съчетано с използването на съвременни технологични инструменти, е от съществено значение за контролирането на заплахите“, казва Мотода.
Според него, непрекъснатото обучение на служителите и прилагането на култура на сигурност са основните щитове срещу дигиталните заплахи. „Важно е компаниите да инвестират в редовно обучение на своите служители, да приемат ясни политики за сигурност и да гарантират използването на винаги актуален софтуер. Освен това, постоянното наблюдение на подозрителни дейности, строгият контрол на достъпа и честите резервни копия са ключови мерки. Компаниите също трябва да оценяват сигурността на своите доставчици, да провеждат тестове за проникване и да поддържат план за реагиране при инциденти. Всичко това допринася за минимизиране на рисковете и избягване на значителни загуби“, подчертава Мотода.
SuperGeeks, училище за бъдещи умения, предлага и информация за нарастващото значение на изкуствения интелект (ИИ) в дигиталната сигурност. Според институцията, ИИ играе ключова роля в откриването на заплахи, използвайки усъвършенствани техники като дълбоко обучение и поведенчески анализ, за да идентифицира подозрителна активност за рекордно кратко време. „ИИ може да идентифицира подозрителна активност за секунди, рационализирайки процеси, чието ръчно откриване би отнело дни“, заявява SuperGeeks.
Училището обаче подчертава, че е от съществено значение моделите на изкуствен интелект да се актуализират с най-новите данни за заплахите, както и да се интегрира изкуствен интелект с други системи за сигурност, като защитни стени и системи за откриване на прониквания. SuperGeeks също така подчертава, че непрекъснатото обучение на екипа е от решаващо значение, за да се гарантира, че новите технологии са ефективни в защитата срещу заплахи. Сътрудничеството между хора и машини – където изкуственият интелект допълва работата на експертите – се разглежда като ключ към по-стабилна и проактивна защита.
Комбинацията от човешки талант с технологични иновации, като изкуствен интелект, обучение и образователни практики, ще бъде от съществено значение за справяне с все по-сложните киберзаплахи, които възникват ежедневно. Световният ден за борба с насекомите е възможност да се замислим върху тези предизвикателства и да се подготвим за по-безопасно и по-устойчиво бъдеще.
